Добра практика в 136. ОУ „Любен Каравелов“: Библиотечни дейности за преодоляване на специфични затруднения при четене ( I – V клас)

Добра практика в 136. ОУ „Любен Каравелов“: Библиотечни дейности за преодоляване на специфични затруднения при четене ( I – V клас)
  1. Наименование на добрата практика: Библиотечни дейности за преодоляване на специфични затруднения при четене ( I – V клас)

  1. Наименование на училището: 136. ОУ „Любен Каравелов“, Мрежа 3

  1. Автор: Катя Петкова – учител в ГЦОУД, библиотека

  1. Описание на практиката

Практиката е насочена към ученици от I – V клас със затруднения в четенето, които регулярно посещават училищната библиотека. Чрез интерактивни методи, игрови техники и индивидуална подкрепа да се развиват уменията за плавно и осмислено четене, да се повишава мотивацията за работа с книга и да се изграждат устойчиви читателски навици.

  1. Цел/цели:
  • Развитие на умения за правилно, плавно и осмислено четене при ученици със специфични затруднения.
  • Повишаване на интереса към книгата и четенето.
  • Подкрепа за езиковото развитие и подобряване на учебните резултати.
  • Формиране на позитивно отношение към библиотеката като образователна среда.

Целева група:
Ученици от I – V клас в начален и прогимназиален етап, включително деца със затруднения при четене и ученици от уязвими социални групи.

Добра практика в 136. ОУ „Любен Каравелов“: Библиотечни дейности за преодоляване на специфични затруднения при четене ( I – V клас) Добра практика в 136. ОУ „Любен Каравелов“: Библиотечни дейности за преодоляване на специфични затруднения при четене ( I – V клас)

  1. Основни дейности и използвани методи:
  • Индивидуално и групово четене на адаптирани текстове;
  • Четене по роли и драматизация на кратки приказки и разкази;
  • Игрови методи – четивни игри, карти със срички и думи, състезания по четене;
  • Работа с илюстрации – предвиждане на съдържание и разбиране на текста;
  • Четене с последващи въпроси за разбиране и обсъждане;
  • Използване на подхода „чета и разказвам“ за развитие на устната реч;
  • Насърчаване на самостоятелен избор на книга според интересите на учениците;
  • Подкрепа чрез поощрение, позитивна обратна връзка и създаване на спокойна и мотивираща библиотечна среда.

7. Примерни дейности за I – II клас:

  • Четене на срички и съставяне на думи с карти;
  • Четене по картинна опора (разказ по илюстрации);
  • Четене на кратки рими и стихчета с повторение;
  • Игра „Познай думата“ – допълване на липсваща буква;
  • Четене в хор (заедно с учителя);
  • Свързване на дума с правилната картинка;
  • Четене на кратки приказки с въпроси за разбиране;
  • Подреждане на разбъркани изречения;
  • Четене и оцветяване по инструкция;
  • „Четящо влакче“ – всяко дете чете по една дума или изречение.

8. Примерни дейности за III – V клас:

  • Четене по роли на приказки и разкази;
  • Драматизация на кратък текст;
  • Четене с предварително зададена задача (откриване на герой, място, поука);
  • Съставяне на кратко резюме на прочетен текст;
  • Игра „Вярно или невярно“ по съдържанието на текста;
  • Четене с последващ преразказ;
  • Попълване на пропуснати думи в текст;
  • Работа с непознати думи – тълкуване чрез контекст;
  • Създаване на собствен край на приказка;
  • Представяне на любима книга пред съучениците.
  1. Резултати и ефект (постижения, мотивация, обратна връзка):
  • Подобряване на техниката на четене – по-голяма плавност, правилност и разбиране на текста;
  • Повишена мотивация за участие в дейности, свързани с четене;
  • Развитие на речниковия запас и увереност при устно изразяване;
  • Създаване на устойчив интерес към книгите и библиотеката;
  • Положителна обратна връзка от ученици и учители относно напредъка в учебния процес;
  • Намаляване на страха от четене на глас и по-активно участие в часовете.
  1. Възможност за прилагане в други училища:
    Практиката може да се прилага успешно в училища с разнообразен социален и културен профил на учениците. Не изисква специализирана материална база – необходима е училищна библиотека, подходящи книги и ангажираност от страна на учителя. Методите са гъвкави и могат да се адаптират спрямо възрастта и образователните потребности на децата.
  2. Период на реализиране:
    През цялата учебна година, с честота на посещенията в библиотеката – един или два пъти седмично.

Споделете

GoTop