Добра практика в 28. СУ “Алеко Константинов”: „Сензорна зала за подкрепа и приобщаване“

Добра практика в 28. СУ “Алеко Константинов”: „Сензорна зала за подкрепа и приобщаване“

I. Обща информация

  1. Наименование на добрата практика: „Сензорна зала за подкрепа и приобщаване“
  1. Наименование на институцията: 28. СУ „Алеко Константинов“, гр. София
  1. Автори:

Екип за подкрепа за личностно развитие
Координатор: д-р Таня Илиева – психолог
С подкрепата на г-н Георги Иванов – директор на 28. СУ

  1. Кратко резюме:

В 28. СУ „Алеко Константинов“ е създадена специализирана сензорна зала за деца със специални образователни потребности. Пространството подпомага саморегулацията, психомоторното развитие и емоционалната стабилност чрез сензорна стимулация, двигателна активност и релаксация. Практиката подобрява адаптацията, концентрацията и участието на учениците в образователния процес.

  1. Описание на практиката

Цели:

  • Подпомагане на саморегулацията и емоционалната стабилност на учениците;
  • Развитие на психомоторни и сензорно-двигателни умения;
  • Намаляване на тревожността и поведенческите затруднения;
  • Подкрепа на приобщаващото образование чрез създаване на адаптирана среда;
  • Повишаване на концентрацията и готовността за учене.

6. Целева група:

Ученици със специални образователни потребности от начален и прогимназиален етап, включително деца с:

  • разстройства от аутистичния спектър;
  • хиперактивност и дефицит на внимание;
  • емоционално-поведенчески трудности;
  • обучителни затруднения;
  • сензорна свръхчувствителност.

II. Основни дейности и използвани методи:

  1. Сензорната зала включва:
  • Композиции от меки модули и конструктори за психомоторна активност;
  • Пиклер арка (катерене/люлка) за развитие на координация и баланс;
  • Сух терапевтичен басейн за топки за дълбока проприоцептивна стимулация;
  • Баланс уреди и татами под за безопасно движение;
  • Светлинен тунел „безкрайност“ и led прожектор с фиброоптични влакна („звездно небе“) за визуална сензорна стимулация;
  • Релаксираща музика за подпомагане на емоционалната регулация;
  • Меки килимчета с емоции за развитие на емоционална осъзнатост;
  • Меки 3d цифри и сензорни материали за игрово-базирано обучение;
  • Кукли за игрова терапия – ръкавични, настолни и сюжетни кукли, използвани за емоционално изразяване, ролеви ситуации и социално учене.

    2. Методи:

  • Сензорна интеграция;
  • Игрова терапия;
  • Игрова терапия с кукли за подкрепа на емоционалното изразяване и преработка на преживявания;
  • Психомоторни упражнения;
  • Техники за саморегулация;
  • Емоционално обучение чрез преживяване;
  • Музикотерапия;
  • Индивидуална и групова работа.
    Добра практика в 28. СУ "Алеко Константинов": „Сензорна зала за подкрепа и приобщаване“
    3. Резултати и ефект:
  • Подобрена способност за саморегулация;
  • Намаляване на поведенческите прояви и тревожността;
  • Повишена концентрация и ангажираност в учебния процес;
  • Подобрена комуникация и социално взаимодействие;
  • Подобрено разпознаване, назоваване и изразяване на емоции чрез игрова терапия с кукли;
  • Намаляване на вътрешното напрежение и тревожност чрез символична игра;
  • Повишена способност за споделяне на преживявания и трудности в защитена среда;
  • Подобряване на социалните умения и емпатията.
  • Положителна обратна връзка от родители и педагогически специалисти;
  • По-успешна адаптация и приобщаване в класната среда.

Практиката допринася за създаване на сигурна и подкрепяща училищна среда.

4. Възможност за прилагане в други институции:

Моделът може да бъде адаптиран и приложен в други училища и детски градини чрез поетапно изграждане на сензорна среда, обучение на специалисти и интегриране на сензорни практики в ежедневната работа с ученици със СОП.
5. Период на реализиране:

Учебна 2025/2026 година (от м. януари 2026 г. – до момента)

Споделете

GoTop