Добра практика в 48. ОУ „Йосиф Ковачев“: “Приказкотерапия”
- Наименование на практиката: Приказкотерапия
- ОУ Йосиф Ковачев, гр. София, мрежа 7
- Автори: училищните психолози на 48. ОУ „Йосиф Ковачев“, гр. София-
Даниела Славова и Лиляна Соколова
- Описание на практиката:
Приказкотерапията е мощна и достъпна практика за приобщаване в основното училище, тъй като използваме естествения за децата език на метафората, за да изгражда мостове между тях.
Ето основните аспекти на нейната роля в приобщаващото образование:
- Безопасно пространство за справяне с различията
Вместо директно да обсъждаме дефицити или конфликти, учениците анализират действията на героите. Това позволява на деца със специални образователни потребности (СОП) или такива в риск от маргинализация да се идентифицират с персонажи, които преодоляват трудности, без да се чувстват директно атакувани.
- Практика: Използване на приказки, в които “различният” герой се оказва ключов за спасяването на ситуацията.
- Социално-емоционално развитие
Приказкотерапията развива емпатия и разбиране за чуждите гледни точки. Тя помага на учениците да:
- Разпознават и регулират емоциите си.
- Намират конструктивни решения за междуличностни конфликти.
- Изграждат по-добра самооценка чрез успех на метафорично ниво.
- Подкрепа за деца с комуникативни нарушения и ADHD
За децата, които изпитват трудности с концентрацията или вербалното изразяване, приказката предлага структуриран и ангажиращ формат.
- Методи:
Драматизация на приказка, куклотерапия или съвместно рисуване на сюжетни линии.
- Интеграция чрез културно многообразие
Чрез народните приказки и легенди децата от различни етнически групи (например ученици билингви) намират общи допирни точки и се чувстват признати в класната стая.
Приказкотерапията не е просто четене – тя е активен процес, при който детето “дописва” своята история в по-подкрепяща и приобщаваща среда.
Класическата басня „Лъвът и мишката“ е чудесен пример за това как добротата се отплаща.
Основната поука е:
- Никой не е толкова малък, че да не може да помогне: Дори най-силните и могъщи хора понякога имат нужда от помощта на по-слабите.
- Доброто винаги се връща: Благородният жест на лъва да пощади мишката му спасява живота по-късно, когато тя прегризва въжетата на ловджийския капан.
Тази история ни учи на взаимно уважение и на това, че не бива да подценяваме никого въз основа на външния му вид или размери.
Методика: Едно от децата прочита приказката на глас. Ползва се книгата на популярните психотерапевти и детски психолог Надежда Милева в съавторство с детски психиатър и психотерапевт Д-р Петя Терзииванова и илюстратор -Яна Казакова, а именно :
“ Българските народни приказки- ключ към емоциите на нашите деца.“ Книгата е с включени авторски карти с 9 базови емоции: тъга, завист, тревожност, ревност, страх, радост, срам, гняв, вина.
- Целева група :
Ученици в начален курс, когато се случва като част от общата подкрепа в час на класа, както и в индивидуална работа с ученик със СОП или в малка група ученици със СОП. Методът, като професионална практика е работещ и използван и по трите начина.
- Цели :
- Да се „разходим“ в емоционалния свят на детето.
- Емоциите са свързани с трансформации в тялото, дължащи се както на промени във външната среда, така и на такива в границите на вътрешното ни пространство. Казано по друг начин – емоция, това е мощната реакция на всичко онова, което се случва вътре в детето и извън него. / Неслучайно произходът на думата емоция идва от латинския глагол: movere- движа се./
- Емоцията може да бъде преживяване и това най- добре се разбира при децата от начален курс. След седмата си година децата заменят магическото мислене с по-полезната логика. Те вече разбират, че светът е по-сложно устроен и това е и плавният преход към формиране на логическото мислене.
- Учениците се учат да диференцират: емоция от чувство.
- Съпреживяват собствени емоции и разпознават чуждите.
- Извеждане самостоятелно на поуката, извода от приказния сюжет.
- Формиране на ценностна система.
- Изграждане на емоционална компетенция, като цяло.
- Формиране на емпатийност, през приказката, притчата, баснята , като начало към приказния герой, а по-късно пренесена емпатия към човекът.
След прочита на приказката обсъждаме въпросите с учениците в класа:
- Кога попадаме в капана на страха? Капанът може да е …
- Какъв според теб е лъвът? Какво мислиш за него ?
- От какво се страхува лъвът ? Представи си, че ти си лъвът- покажи ми как се страхува той. / Визуализация на образи /, води до- по-пълноценно съпреживяване на емоцията./
- Когато ти се страхуваш , в коя част на тялото усещаш твоя страх? Покажи ми .
- Какво ли го спира да се довери на мишлето?
- Какво мислиш за мишлето ?
- От какво се страхува мишката. Представи си , че ти си мишката, покажи ми как тя се държи?
- Страхлива или смела е мишката ?
- Кой се страхува повече ?
Такива и подобни въпроси се задават на децата.
Приказката може да се изиграе.
- Резултати и ефект:
Играта започва, като всеки влиза в роля. Целта на играта е детето да се свърже с функцията на страха и да потърси свои техники за справяне. Ние помагаме на детето, като се върнем към приказката…мишлето бяга в дупката, лъвът се бори да се освободи….
И тук въвеждаме функцията на страха, нашият страх ни предпазва от опасностите около нас.
„Какво можем да направим за някого, който се страхува?“ Връщаме се отново към приказката – мишлето говори тихо, успокоява лъва, подкрепя го…
Тук въвеждаме техники за справяне със страха – търсим помощ, говорим за страха си, представяме си, че сме силни като лъв. Или предлагаме на детето да си представи, че обектът на страха му се смалява до размерите на шоколадов бонбон, например.
Капан: за целта ни е необходима тънка връзка, с която правим примка около тялото на детето, като ръцете са вътре, не се стяга силно и не се омотава няколко пъти. Обясняваме, че то сега е като лъва в капана на своя страх. Питаме го от какво има нужда, как се чувства в момента. Когато стигнем до това, че то има нужда да се освободи от връзката, го провокираме, като рязко разтваряме ръце с думите: „ хайде сега победи страха!“ След като е „победило“ страха и се е освободило от примката, детето може да сподели как се чувства в ролята на лъва, който се е спасил?.
Нарисувай страха:
Другата техника, която включваме в приказкотерапията, за да визуализираме преживяванията. Казваме на учениците да си представят, че са магьосници и могат да превръщат страшното в смешно. Как би изглеждало това? Учениците тук са доста изобретателни.
Заключение:
Обобщаваме кои бяха базовите емоции, които изведохме от приказката?:
Страх, смелост, тревога, доверие, подкрепа.
Приказката „Лъвът и мишката“ разглежда страха като процес. В началото, когато страхът споходи детето, то го преживява като капан, след това подлага под съмнение, че нещата могат да се оправят, трудно се доверява и прави плахи опити да се справи. Доверието е ресурс и решение на проблема в този случай. Това е една от поуките, която трябва да изведем в края на часа.
- Период на реализация:
Приказкотерапията като практика може да се прилага в час на класа през учебната година, нужна е предварителна подготовка и информираност. Може да се ползва и по заявка на класен ръководител, във връзка с определена актуална динамика в групата, това да насочва избора на приказка – битова, фантастична, приказка за животни и т.н. Историите, които разказват се анализират, сравняват, класифицират, в резултат на което се достига до ново знание под формата на понятие или съждение.
- Възможност за прилагане в други училища и детски градини
Практиката е леснодостъпна, интересна, нискобюджетна и популярна, което я прави лесно приложима и изпълнима както в училищата, така и в детски градини.
Често на децата, които идват в кабинета е трудно да говорят за проблема, поради срам, вина, гняв и/или невъзможност да го дефинират. Тогава им казваме: Разкажи го в приказка…. И става лесно…