Наименование на добрата практика: Театрализираната игра като средство за изграждане на социокултурни компетенции и комуникация на роден език в предучилищна възраст.
Наименование: Детска градина №7 „Детелина“, гр. София, р-н „Триадица”
Автори:
Снежанка Николова – старши учител
Веселина Иванова – учител
Кратко резюме: Практиката развива социокултурни и комуникативни
компетентности при децата чрез театрализираната игра – „Образователен театър“ и авторската програма „НЕОГЕЯ“. В партньорство с родителите се изграждат умения за свързана и изразителна реч, словесна импровизация, сътрудничество и емпатия. Моделът е устойчив и приложим в други детски градини.
Описание на практиката:
Цели:
Развитие на свързана, граматически правилна и изразителна реч;
Формиране на умения за импровизация и словесна образност;
Изграждане на социокултурни компетентности – толерантност, съпричастност и умения за сътрудничество;
Усвояване на морални ценности чрез лично преживяване;
Активно включване на родителите в образователния процес.
Целева група:
Практиката се реализира с деца на възраст 5-6 години от трета подготвителна група „Слънце“ в ДГ №7 „Детелина“, гр. София. Групата включва 28 деца с различно ниво на речево развитие и социален опит. Родителите участват като активни партньори в реализирането на дейностите.
Основни дейности и използвани методи:
Практиката представлява интегриран модел на педагогическо взаимодействие, при който театрализираната игра се използва като системен инструмент за развитие на езикови, социални и емоционални компетентности. Тя надгражда традиционните игрови форми чрез прилагане на метода „Образователен театър“ и социално-обвързващия модел на взаимодействие, заложен в авторската програма „НЕОГЕЯ“.
В игрово-образователното пространство доминира съвместното преживяване и комуникацията като средство за изграждане на принадлежност и социално присъствие.
Игрова дейност
Режисьорски игри – създаване на сюжет чрез управление на персонажи и словесно претворяване на действията;
Сюжетно-ролеви игри – пресъздаване на социални роли (лекар, родител, пилот и др.);
Игри с правила – развитие на самоконтрол и социални умения;
Игри-драматизации – художествено претворяване на литературни произведения.
Театрални проекти
Реализирани спектакли:
„В зеленчуковата градина“ – по Радой Киров;
„Карнавал в гората“ – по Леда Милева;
„Защо морската вода е солена“ – по Радой Киров;
„Приятели с витамините“;
„Пеперудена магия“;
„Приказка ми разкажи“;
„Довиждане детска градина“;
„Никулден“.
Децата участват във всички етапи – разпределяне на роли, словотворчески дейности, изработване на декори и реквизит, музикален съпровод и публично представяне. Публичните изяви пред родители и други групи повишават увереността, мотивацията и отговорността им.
Ателиета и партньорство с родители
Ателиетата обединяват игрови, познавателни и практически дейности и създават условия за активно взаимодействие между учители, деца и родители.
Примери:
Кулинарно ателие „Есенни грижи на хората“;
Коледна работилница „Традиционни рецепти с декемврийски привкус“;
Уроци по родолюбие;
Представяне на професии от родители.
Тези инициативи укрепват връзката „учител – дете – родител“ и изграждат сплотено образователно взаимодействие.
Използвани методи:
Образователен театър:
Интерактивност и активно участие;
Учене чрез преживяване;
Едновременно ангажиране на когнитивните, емоционалните и поведенческите умения на детето;
Усвояване на знания без механично наизустяване.
Комуникативно-речеви подход:
Поставяне на детето в конкретни речеви ситуации;
Насърчаване на разсъждение и импровизация;
Подкрепа на самостоятелното изразяване.
Педагогика на играта:
Свободна, но целенасочено ръководена дейност;
Учителят като организатор, партньор и вдъхновител;
Следване на принципите на хуманната педагогика и ориентация към детето.
Резултати и ефект:
Наблюдава се устойчива положителна динамика в:
развитието на свързаната и изразителната реч;
уменията за самостоятелен преразказ и словесна импровизация;
увереността при публична изява;
сътрудничеството и поемането на отговорност;
усвояването на морални ценности чрез съпреживяване на художествени образи;
ангажираността на родителите в образователния процес.
Изградена е доверителна и устойчива връзка „учител – дете – родител“.
Възможност за прилагане в други образователни институции:
Практиката е адаптивна и приложима в други детски градини. Реализирането и не изисква специализирана материална база, а професионална ангажираност на педагогическите специалисти и активно партньорство със семейството. Моделът подпомага изграждането на приобщаваща и подкрепяща образователна среда.
Период на реализиране:
Практиката се прилага през учебните 2024/2025 и 2025/2026 години като част от допълнителните форми на педагогическо взаимодействие, с възможност за устойчиво продължаване и надграждане през следващите учебни години.
Заключение
Практическият ни опит доказва, че образователният театър е ефективен инструмент за развитие на езикови и социокултурни компетентности в предучилищна възраст. Чрез театрализираната игра детето развива речта си, формира емпатия и социални умения и изгражда увереност в собствените си възможности. Моделът създава устойчиво взаимодействие между учител, дете и родител и допринася за изграждането на позитивна образователна култура.
